Учениците не само изследваха миналото, но се опитаха да проследят и езика на омразата в съвременния свят. Защото, уви, не сме научили уроците от историята – и продължаваме да допускаме едни и същи грешки.

Те наблюдаваха как езикът на омразата се прокрадва в медиите, фалшивите новини, социалните мрежи, в мемета, емотикони и символи, които често остават неразбрани от възрастните. Децата ни живеят в свят, в който виртуалното насилие е истинско, тормозът е постоянен, а реалността на екрана боли също толкова, колкото и тази извън него.

Ние, възрастните, нямаме представа какво се случва с децата ни онлайн. Не разбираме езика, на който общуват, не разпознаваме знаците на болка, обида или унижение, които те получават в дигиталното си ежедневие. И често – твърде често – реагираме чак когато вече е станало нещо непоправимо.

Трябва много, много да говорим с тях. Да ги научим на интернет хигиена е може би по-важно дори от това да ги учим да си мият ръцете. Защото в интернет те срещат не само симпатични и вдъхновяващи инфлуенсъри, но и опасни идоли с деструктивни послания – скрити зад забавно съдържание и зад модерен тон. А ние, родителите и учителите, трябва непрекъснато да си задаваме тези въпроси:

• Знаем ли какво гледат децата ни?

• Знаем ли дали го възприемат като нас – като шега и преувеличение, или като модел за поведение?

Проектът „Неразказани истории“ не е просто урок по история. Той е среща с настоящето, в което езикът на омразата е жив и силен. И само чрез открит разговор, образование и съпричастност можем да го преодолеем.