Помним, 

за да не забравяме.

Според историческите данни, броят на българите, депортирани в Маутхаузен, е сравнително малък в сравнение с други народи. Въпреки това, има сведения за отделни личности, които са преминали през ада на лагера. По официални данни, предоставени чрез посолството на България в Австрия, в концлагера в Маутхаузен е имало 17 българи. Нашите проучвания установиха, че в действителност те са били 19. До този факт стигнахме благодарение на г-н Даниел Данов, който от години издирва информация за българите от този лагер. Голяма част от тях са били убити, а съдбата на друга част остава неизвестна.

По официални данни от Посолството на България във Виена в лагера са били заточени следните български граждани:

Димитър Балтов

Тодор  Бонев Николев

Тодор  Георгиев

Анатолий Куваников

Веселин Младенов

Петър  Петрушкин

Рашко Руски

Борислав Цветков

Марин Чуров

Иван Антонов

В памет на загиналите българи  през 1975 г. като част от мемориалния комплекс в „Маутхаузен“ е издигнат и български национален паметник. Негови автори са проф. Любомир Далчев и арх. Владимир Рангелов. През 2014 г. паметникът на българския поет и дипломат Атанас Далчев в концлагера Маутхаузен е заварен в тежко състояние – наклонен, полуразрушен и ограден с предупредителна лента за опасност. Благодарение на усилията на БКИ „Дом Витгенщайн“ във Виена и Министерството на културата на Република България, на място е изпратен инж. Малеев – ръководител на Дирекция „Капиталово строителство“. Възстановяването на паметника се реализира под ръководството на тогавашния управител на БКИ „Дом Витгенщайн“  Иван Заяков. След няколко поредни посещения в Маутхаузен, мемориалът е напълно реставриран и през 2015 г., по повод кръглата годишнина от освобождението на лагера, официално „открит“ отново.

Особено внимание е обърнато и на надписите – те също са възстановени, за да напомнят ясно и категорично за онези, които са оставили живота си зад стените на лагера.

„Маутхаузен“ има важно значение за България. Българското посолство в Австрия участва активно в международните формати за неговото съхранение. Един от тях е „Мемориалът Маутхаузен“, който има и научен отдел, който събира информация и свидетелства за затворниците в лагера.

Стефани Кайзер и д-р Андреас Салмхофер от изследователския център на Мемориала Маутхаузен в момента ръководят изследователски проект за българските затворници в концлагерната система Маутхаузен-Гузен и нейните външни лагери. Според информация, подадена от тях, темата за  българските затворници в концлагерната система Маутхаузен-Гузендосега остава неизследвана. Д-р Андреас Салмхофер сподели с нас, че според административните документи на СС, 17 души са били регистрирани като български граждани. Въпреки това, предполага, че броят на лагеристите с български произход е по-голям. Неговият проект е в тясно сътрудничество с българското посолство, както и с учени, сред които проф. д-р Румяна Маринова-Христиди от Софийския университет. Въпреки интензивните им усилия, все още не са намерили български историци, които да извършат задълбочено архивно проучване по темата.