Помним,

за да не забравяме.

Лагерът Маутхаузен (1938-1945 г.), разположен до едноименното градче дунавско градче, недалеч от Линц, е най-големият и значим концентрационен лагер на територията на Австрия. Седемте години на неговото съществуване го правят един от най-дълго функциониралите лагери в рамките на Третия Райх. Там са били затворени близо 200 000 души от 40 държави, като близо половината от тях не оцеляват. Лагерът е бил замислен като лагер от III категория за "непоправими политически противници на Райха", под което трябва да се разбира на първо място политическите затворници и дисиденти. По национален признак най-голям е бил процентът на поляците (40%) и гражданите на бившия Съветски съюз (39%) – главно военнопленници от Източния фронт. Освен тях е имало много граждани на Испания, Италия, бивша Югославия, Германия, Австрия. Затворниците в Маутхаузен са били подложени на непосилен робски труд, като това е бил и основен метод за тяхното умъртвяване. Зловеща е каменната кариера, където затворниците са били принудени да работят до самия край на силите си.

Всяка година в първата неделя на месец май Международният комитет „Маутхаузен“ организира церемония с шествие в бившия концентрационен лагер, в която участват дипломатическите мисии в Австрия, официални австрийски длъжностни лица, както и множество НПО, както и ученици от цял свят. Шествието отбелязва освобождаването на лагера от американските военни на 5 май 1945 г. Засиленият интерес и участие са превърнали честването в най-голямото по рода си събитие в света. Силното международно участие е от съществено значение, тъй като 90% от загиналите в лагерите не са били австрийски или германски граждани.